Национална награда за музика „Марин Големинов“ 2016

20161020-1„Софийски солисти“ са първите носители на Националната награда за музика „Акад. Марин Големинов“. Наградата бе учредена преди година, след решение на общинския съвет в Кюстендил. Инициатори са музикалното сдружение „Марин Големинов“ в Кюстендил (родния град на големия български композитор) и неговите наследници в лицето на внучката му Лили Големинова. Наградата се връчва за специален принос през изминалия музикален сезон и за оставен ярък отпечатък в него.20161020-2Журито, което определи наградата, бе с председател акад. Георги Минчев (ученик на Големинов), а в състава му влизаха проф. Боянка Арнаудова (автор на една от книгите за композитора), проф. Павел Герджиков (близък приятел на Големинов, изпял всички негови творби за бас, включително и партиите на Ивайло и Зографа Захарий в едноименните опери), проф. Стафан Драгостинов (също ученик на Големинов), както и диригента Райчо Христов, който е председател на сдружението „Марин Големинов“, Дима Укалска от дирекция „Култура и духовно развитие“ в общината в Кюстендил и внучката на Големинов. Журито определи носителя на голямата награда, както и квартетът, който получи съпътстващия приз занай-добър квартет. И това са музикантите на Кварто квартет.

Връчването на наградите се състоя на 28 септевмри (рождената дата на акад. Марин Големинов) в Кюстендил, и по-точно – в галерията, носеща името на Владимир Димитров-Майстора, на когото Големинов е посветил един от песенните си цикли. Залата беше препълнена, хора имаше дори и на втория етаж на галерията, а „Софийски солисти“ подариха на публиката един знаменателен концерт. При получаването на наградата (статуетка, изработена от Милчо Добрев, диплом и 5000 лева), диригента на ансамбъла проф. Пламен Джуров (също ученик на Големинов) разказа за връзката на „Софийски солисти“ и Марин Големинов, благодари за оказаната чест и припомни, че Марин Големинов е бил и един от първите диригенто на ансамбъла, както и факта, че освен един от най-големите български композитори, Големинов е бил и прекрасен диригент. Припомняйки финеса, лаконичността и спецификата на композитора – френски възпитаник, Пламен Джуров обърна внимание на публиката колко „много Кюстеднил има в музиката на Големинов, и особено в Петте скици, които са едно гениално произведение“. В мотивите на журито за присъждането на наградата пък бяха изброени причините именно „Софийски солисти“ да бъдат избрани – изключително наситеният им и силен сезон, с множество премиери и отличен баланс между познатия репертоар и нова музика („което Големинов, като композиторът в българската музика, извървял най-дълъг път и навлязъл във съвсем нови територии с творби като „Концерт за струнен квартет и струнен оркестър“ би оценил високо“ – думи на Стефан Драгостинов); осъществяването на премиерата на „Алелуя“ за струнен оркестър и дамски хор от Големинов, както и безкомпромисно високото качество на интерпретацията при всеки техен концерт.

След концерта един от „солистите“, виолистът Тодор Митров написа във фейсбук следното – „Може да е нескромно, но аз не мога да си представя някой друг да е ПЪРВИ лауреат на тази награда. Цяла книга може да се напише за отношенията на Марин Големинов със „Софийски Солисти”. Той беше баща за оркестъра. Беше приятел, диригент, дори спасител, в буквалния смисъл- той залага целия си авторитет и застава твърдо зад оркестъра в едни много трудни времена за нас. Бай Марин посвещава по-голямата част от своите произведения за струнен оркестър на „С. Солисти” и до днес те са неотменна част от нашия репертоар. Ние ще дадем всичко от себе си, за да бъдем достойни за името и делото на този голям българин!“

Проф.Наташа Япова, заместник-ректор на Националната музикална академия, развълнувано разказа за изключително голямата роля на Марин Големинов за развитието на камерната музика в България – музика, която в страната ни няма традииции и област, в която е трябвало за години да се „наваксат“ векове и за важната роля на Големинов в това „европеизиране“;как неговата „Нестинарка“ е предвестник на символизма въобще и за силата на нейното въздействие.

А Марин Големинов, който освен ключова фигура в българската музика и един от знаковите композитори от „второто поколение“, е боравел отлично и с думите, пише за „Софийски солисти“ така – „това е състав, изграден върху техническата стабилност на отделните изпълнители. На тази предпоставка той си позволява да посегне към шедьоврите на световната музикална класика, за да ги поднесе в цялото им великолепие – с безупречна ансамбловост, с изящно моделиране на звуковата материя и с много благородство, и със завидна разточителност на динамичните отсенки, за да се очертае профила на музикалната форма“.

От името на Кварто квартет да получи наградата на церемонията беше дошъл кларинетистът Атанас Илиев (част от по-голямата формация Кварто), тъй като квартетът бе на турне в Швейцария. Кварто бяха отличен заради изключително насителният им сезон, изпълнен и с експерименти, и с интересни за публиката музикални (и не само) комбинации и за това, че успяха да върнат публиката на концерти с камерна музика. А Иван Пенчев, който е създател и първа цигулка на Кварто изпрати информацията, че освен „Микроквартета“ на Големинов, който свирят в момента, са на път да научат ( и запишат) още творни на композитора. Наградата „Златен квартет“ на името на Марин Големинов е финансово обезпечена от кюстендилската фирма „Торготерм“ – големите приятели и поддръжници на класическата (и специално на българската) музика.

Акад. Георги Минчев, председател на журито – за мен е наистина голяма чест и радост да бъда член на това престижно жури и да участвувам в присъждането на първите награди на името на Маестро Марин Големинов!Радвам се, че двете награди на името на големия наш творец се присъждат на тези два великолепни музикални ансамбли: Камерен ансамбъл „Софийски Солисти” с диригент Пламен Джуров и Струнен квартет „Кварто” – наистина високо художествени творчески колектива, с богата концертна дейност и съпричастни към делото и творчеството на Марин Големинов. Сърдечно честитя високите награди на тези наши чудесни музиканти.

Марин Големинов е роден в Кюстендил през 1908. Баща му е адвокат и семейството се мести скоро в Бобошево и послед в Горна Джумая (днес Благоевград). След като завършва музикалната академия в София с цигулка, Големинов заминава за Париж, където учи в прочутата Скола Канторум при Венсан д‘Енди и Пол дьо Флем (който казва за квартета, с който Големинов се дипломира, че би искал той да е написал тази изумителна творба). По-късно специализира в Мюнхен. След завръщането си в България става учител в Първа мъжка гимназия. След поставянето на танцовата му драма „Нестинарка“ на сцената на Софийската опера през 1942 и огромният успех на балета, Големинов става известен буквално за една нощ. Професор и ректор на консерваторията, бил е и директор на Софийската опера. След промените става и академик на БАН (едва третият музикант в историята). Големинова е лауреат на престижната „Хердерова премия“, както и на Ордена за изкуство и култура на Франция. Сред творбите му се отличават балета „Дъщерята на калоян“, оперите „Зографът Захарий“, „Тракийски идоли“, „Ивайло“ (първата поставена на хълма „Царевец“), симфониите (и особено „Шопофония“), уникалният Концерт за струнен квартет и струнен оркестър, осем квартета, редица концерти – за пиано (посветен на Антон Диков), за цигулка (посветен на Боян Лечев), за контрабас, два за обой и два за чело, както и Симфонични вариации по тема от Добри Христов и непрестанно изпълнчваните по целия сват Скици за струнен оркестър.

 

Ето няколко линка към материали, публикувани за наградата:

програма Хоризонт на БНР
Радио България – на български
На английски
На испански
Голям материал от вестник „Дума“